Публий Теренций Афер или само Теренц е един от най-прочутите поети на комедии в Древен Рим. (195/185/184 пр.н.е. - 159 или 158 пр.н.е.)
- Висшето право често е върховно зло.
- Живей както можеш, ако не можеш, както искаш.
- Истината поражда омраза.
- Който претърпи една обида, няма да го отмине и друга.
- Лесно ни е, когато сме здрави, да даваме съвети на болните.
- Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.
- Влюбените са безумни.
- Гневът на влюбения е възраждане на любовта.
- На приятелите всичко е общо.
- Казано – направено.
- Всички ние, когато сме здрави, даваме лесно съвети на болните.
- За човека няма нищо по-ценно от добротата и любезността.
- Съдбата помага на смелите.
- Оттук са сълзите (причината е ясна).
- Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.
- Най-висшето право често е най-висше зло.
- Вълкът в баснята ("за вълка говорим, а той в кошарата").
- Лошо начало - лош край.
- Нищо свръх мярката!
- На умния му прилича да опита всичко, преди да прибегне към оръжието.
- Поверяваш овцата на вълка.
- Най-добър е този, който е пръв.
- Присъстващ отсъстващ (невнимателен).
- Който говори това, което иска, ще чуе и това, което не иска.
- Нима с парите си загубил и разсъдъка си?
- Глупостта често се крие зад скромността.
- Който мълчи, достатъчно хвали!
- Ако беше на мое място, щеше да съдиш иначе.
- Ти забърка това, ти и ще трябва да изядеш всичко.
- Каквито са хората, така се дръж сред тях.
- Тежко на нещастния!