Плутарх (около 46 г. — 126 г.) е древногръцки историк, биограф, есеист и среден платонист. Плутарх е роден във видно семейство в Херонея, в областта Беотия в Гърция, град, разположен на около 32 километра източно от Делфи. Неговите трудове включват Успоредни животописи и Моралия (обичаи, нрави).
Плутарх е бил посветен в мистериите на Аполон и става един от жреците на делфийския оракул, като задължението му е било да тълкува предсказанията. Написва много книги на тази тема и за залеза на оракулите и старите вярвания, като възкликва в една от тях: "Великият бог Пан е мъртъв!"
За политиката, войната и управниците
- Богатите и управляващите, оказвайки почит на философите, правят чест и на тях, и на себе си, но философите, подмазвайки се на богатите, не им добавят слава, но сами себе си безчестят.
- Взаимното послушание и благожелателство, достигнато без предварителна борба, е проявление на бездейност и страхливост, и несправедливо носи името "единомислие".
- Войната е зло; водят я с големи несправедливости и насилия, но за честните хора и във войната съществуват определени закони. Не бива да се преследва победата, ако изгодите, които носи тя, се придобиват по пътя на низостта и престъпленията. Великият пълководец трябва да води войната, разчитайки на своето мъжество, а не на измяна на дълга от страна на други. Всяка демокрация се отнася към държавните дейци недоверчиво и предубедено, а освен това ако полезните решения са взети без спорове и без борби, възникват подозрения и за предварително наговаряне.
- Деспотизмът го пораждат самите хора: когато краката са в окови, те не могат да минат без това на шията им да надянат и още една верига.
- Един възрастен човек се оплакал на спартанския цар Ахид, че старите закони са забравени, а новите са лоши, и че всичко в Спарта се е обърнало с главата надолу. Царят се разсмял и отвърнал: "Ако е така, значи всичко си върви по реда. В детството си и аз слушах от баща си, че и по негово време всичко се обърнало с главата надолу."
- Има хора, които заради това, че няма с какво сериозно да се занимават, се хвърлят в обществените дела, превръщайки ги в своего рода занимания за прекарване на времето.
- Както разделянето на ръката на пръсти въобще не я е отслабило, а напротив, направило я е по-ловка и удобна за използване, така и владетелят, приобщавайки към държавните грижи и други, достига чрез съвместните усилия до много по-голям успех.
- Катон не разрешил да му поставят статуя, въпреки че по него време Рим вече бил препълнен с такива: "Предпочитам, – казал той, – да питат защо няма моя статуя, отколкото защо има такава."
- Когато някой го попитал (Солон – бел.прев.), коя държава смята за най-благоустроена, той отвърнал: "Тази, в която необидените преследват със съд и наказват обиждащите не по-малко отколкото го правят обидените."
- Ликург Лакедемонски съветвал съгражданите си да се грижат за своите прически: прическата прави красивите още по-красиви, а грозните още по-страшни за враговете.
- Малките грешки стават големи, когато се допускат от хората, на които е поверена власт.
- Монетите, които се ценят най-много са тези, които представляват най-голяма ценност при най-малък обем; също както и силата на речта се състои в умението да се изразява многото с малко думи.
- Най-благородното и полезно изкуство е да се подчиняваш на този, който е поставен законно над тебе, дори по волята на случая да не му достига могъщество и слава.
- Пословицата казва, че вълка няма да го удържиш за ушите, но гражданите и държавата само за ушите следва да се води, без да се подражава на тези, които поради невежеството си и некадърността си в изкуството на словото, прибягват до далече по-пошли и по-низки методи, обръщайки се вместо към слуха, към телата и кесиите.
- Пълновластието прави явни дълбоко скритите пороци.
- Речта на политическия деец не трябва да бъде нито по младежки разпалена, нито театрална, като речите на парадните оратори, плетящи гирлянди от изящни и претрупани слова… Основа на неговата реч трябва да представлява честната откровеност, предвидливостта, разумното внимание и загрижеността… истина е, че политическото красноречие доста по-често от съдебното допуска сентенции, исторически паралели, измислици и образни изрази, умерената и уместна употреба на които действа много добре на слушателя.
- Силата на речта се състои в умението да се изрази много с немного думи.
- Сред пълководците най-войнствените, най-хитроумните и най-решителните са били еднооките, а именно: Филип (Македонски), Антигон и Ханибал.
- Умението да се управлява и умението да се подчинява са свързани едно с друго … При демократичното устройство човек само за кратко време дава нареждания, а през останалото време се покорява.
- Безразсъден и малодушен е този, който не се решава да придобие нужното поради страх, че може и да го изгуби.
- Едно кимване от човек, внушаващ към себе си доверие, струва повече от много и пространни писания.
- Индивидуалният пример е по-действен от отвлечените правила.
- Който иска да пребивава в благополучие, той трябва да се научи да живее в нужда.
- Мъдростта … въобще не хвали невинността, кичеща се с непознаване на злото; но гледа на нея като признак на незнание за това, което трябва да знае всеки човек, желаещ да живее достойно.
- Мъжеството и издръжливостта са потребни на хората не само срещу оръжието на враговете, но и срещу всевъзможни други удари.
- …Не винаги в най-славните постъпки се открива добродетелност или порочност, но често някаква нищожна постъпка, дума или шега по-добре проявява характера на човека, отколкото битки, в които загиват десетки хиляди…
- По-похвална е тази душевна нагласа, чиито най-лоши качества с годините, овехтяват, а прекрасните – разцъфтяват.
- Свойствено на всички хора е, когато претърпят крушение, да си спомнят за изискванията на дълга и честта.
- Смелостта е началото на победата.
- Струва ми се, че и дързостта, и плахостта имат един източник – неосведомеността.
- Там, където останалите условия са равни, победител излиза по-мъжественият.
- Тези, които най-много искат похвали, са най-бедни на заслуги.
- Тези, които се стремят към велики постижения, трябва да понесат и велики страдания.
- У слабите души възможността да причинят болка води до толкова по-голям пристъп на гняв, колкото по-тягостно е осъзнаването за собствената слабост. Затова и жените са по-гневливи от мъжете, болните – от здравите, старите – от младите, бедстващите – от благоденстващите.
- Умеещите да побеждават далече все още не умеят да се възползват от победата си.
- Успехът възвишава дори малките по природа характери.
- Характерът не е нищо друго освен дълговременен навик.
- Човек може да бъде само такъв, какъвто е.
- Абсолютно нищо не са написали най-знаменитите философи Питагор, Сократ, Акресилий, Карнеад. Че на какво основание ги счита за философи тогава; та дори и да са имали свободно време, те са предоставили писанията за софистите? На основание на това, че са живеели в съответствие с онова, което са учели.
- Висшата мъдрост е философствайки, да не личи, че го правиш, и да постигаш сериозни цели шегувайки се.
- Да говорим се учим от хората, а да мълчим – от боговете.
- Две са основните достояния на човешката природа – умът и разсъждението.
- Казват, че природата затова е дала на всеки от нас две уши и един език, за да говори по-малко и да слуша повече.
- На философската душа е свойствено да обича мъдростта и да се възхищава на мъдреците.
- Най-голямата заслуга на философията е укротяването у човека на нравите на първобитната жестокост.
- Правилните съждения са присъщи на всички хора – нали природата сама по себе си указва пътя към подобаващото; но философите се отличават от болшинството по това, че при тях подобни съждения твърдо се противопоставят на неблагоприятните обстоятелства.
- Същността на образованието не е притежанието, а употребата на книгите.
- Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален.
- Учеността е единственото, което е в нас божествено и непреходно; най-големите предимства, с които е надарена човешката природа са разумът и речта.
- Ако е похвално да помагаме на приятелите, то няма нищо неприлично да приемаме помощ и от тях.
- Ако се научиш да слушаш, ще можеш да извлечеш полза дори от думите на тези, които не умеят да се изразяват добре.
- Беседата трябва да бъде общо достояние на пируващите, също както и виното.
- Братът е приятел, дарен ни от природата.
- Да приемаш съвет от коварен приятел е същото като да пиеш отрова от златна чаша.
- Има три начина да се отговаря на въпросите: да се каже необходимото, да се отговори с приветливост и да се наговори излишното.
- Истинският приятел няма да ни подражава за всичко, няма да ни хвали за всяка наша постъпка – той ще приеме у нас само най-доброто.
- Когато слънцето се скрива за света, всичко помръква; така е и с беседата, лишена от известна дързост (самочувствие – бел.цит.) – почти няма полза от нея.
- Който иска да съблюдава пристойност в насмешките, трябва да разбира разликата между болезненото пристрастие и здравословното увлечение: насмешките над първото оскърбяват, а над второто се възприемат благосклонно.
- Менандър считал, че всеки човек, който успеел да намери в своя живот поне сянка от дружба, би трябвало да се счита за щастлив.
- Много е важно да се внимава, насмешката да дойде на място в общия разговор, в отговор на нечий въпрос или шегичка, а не да връхлита пируващите като нещо чуждо и предварително подготвено.
- Научи се да слушаш и ще извлечеш полза дори от онзи, който не умее да говори.
- Не е обидна насмешката, ако тя в някаква степен се отнася и до самия говорещ.
- Не ми е нужен приятел, който във всичко се съгласява с мен и, кимайки с глава, си сменя възгледите с моите, тъй като това много по-добре го прави сянката ми. (Популярен съкратен вариант: Не ми трябва приятел, който повтаря всеки мой жест: това много по-добре го прави моята сянка.)
- Нито една изречена дума не е принесла толкова полза, колкото безброй неизказани.
- Приказливецът иска да ви застави да го обичате, но предизвиква ненавист; иска да окаже услуга, но става досаден; иска да предизвика удивление, но става смешен; той оскърбява своите другари и служи на своите врагове.
- Трябва да се взема предвид какви са присъстващите: това, което би предизвикало у осмивания само смях в общество на приятели или връстници, би му било неприятно в присъствието на жена, баща или учител.
- В брака е по-голямо благо да обичаш, отколкото да бъдеш обичан.
- Всяка работа между разумните съпрузи се решава със съвместно съгласие, но така, че главната роля на мъжа да бъде очевидна и последната дума да е винаги негова.
- Жената е непоносима, когато се мръщи, ако мъжът няма нищо против да си поиграе и полюбезничи с нея, а когато е зает със сериозна работа, се весели и смее: първото означава, че мъжът й е противен, а второто – че тя е равнодушна към него.
- Жената не бива да си създава свои приятели. Достатъчни са й приятелите на мъжа й.
- Жената трябва да разговаря само с мъжа си, а с другите хора – чрез мъжа си; и нека не се огорчава от това.
- Жената я украсява това, което я прави по-красива, но това не са златото, изумрудите или пурпурът, а скромността, благопристойността и свенливостта.
- Жените, които предпочитат да се разпореждат с глупав мъж, вместо да слушат умен, напомнят хора, които по пътя предпочитат да вървят след слепец, отколкото да следват зрящ и познаващ пътя.
- Злобата и избухливостта нямат място в съпружеския живот. На омъжената жена й отива строгостта, но нека тази рязкост бъде полезна и сладка, както у виното, а не горчива, както у алоето, или неприятна, както у лекарството.
- Който се държи с жена си твърде сурово, без да я удостоява с шега или смях, той я принуждава да търси удоволствия настрана.
- Най-добрият дом е онзи, в който стопанинът има най-малко работа.
- Не бил прав Херодот, казвайки, че заедно с дрехата жената смъква от себе си и свена; напротив, целомъдрената жена, сваляйки дрехата, облича своя свян и колкото е повече свенливостта между съпрузите, толкова по-голяма лобов означава това.
- Не на зестра, не на знатност и не на красота следва да разчита жената, а на онова, с което действително може да привърже към себе си мъжа: на любезност, добронравие и отстъпчивост – и тези качества да ги проявява ежедневно не насила и без желание, а с готовност, радост и охота.
- Остава всичко външно и обърни навътре своето любопитство; ако те вълнува да узнаеш за всички нередности или пороци, то доста често ще ги намериш у вас у дома.
- Още от началото младоженците следва да се предпазват от разногласия и нападки, виждайки как неотдавна залепените гърнета се разпадат лесно при най-малък тласък; а след време, когато местата на съединяване станат здрави, нито огън, нито желязо няма да им повлияят.
- Подобно на огъня, който в тръстика, слама или заешка перушина леко се възпламенява, но бързо угасва, ако не намери друга храна за себе си, така и любовта ярко се възпламенява от цъфтящата младост и телесната привлекателност, но скоро угасва, ако не се подхранва от духовните достойнства и добрите нрави на младите съпрузи.
- Порядъчната жена дори не бива да говори пред хората, а да си изявява гласа за нея трябва да е също толкова стеснително, колкото и да се съблича, тъй като гласът издава и нрава на говорещата, и качествата на нейната душа, и настроението й.
- Преди да налееш вино или масло в ненадежден съд, разумно е да го изпиташ отначало с вода; така и своята жена, за да си нямаш проблеми с нейната приказливост, не е зле да я провериш на как пази тайни с някой неопасен и току-що измислен слух.
- Сластолюбивият мъж прави жена си разпътна и похотлива; съпругата на порядъчния и добродетелен човек става скромна и целомъдрена.
- След като лампата изгасне всички жени са еднакви.
- Следва винаги да се избягват сблъсъците на мъжа с жената и на жената с мъжа, но най-вече в съпружеското ложе. Кавгите, скандалите и взаимните оскърбления, ако са започнали в леглото, е трудно да им се сложи в друго време и на друго място.
- Справедливият мъж господства над жена си не като стопанин над собственост, а като душа над тяло: неизменно благожелателно и съобразявайки се с нейните чувства.
- Суровостта прави целомъдрието на жената отблъскващо, също както занемареността прави отблъскваща нейната простота.
- Съпружеският съюз, ако е основа на взаимна любов, образува единно сраснало се цяло; ако е сключен заради зестрата или продължението на рода, то той се състои от свързани части; ако е само заради общото легло, се състои от самостоятелни части и такъв брак като правило се счита не за съвместен живот, а за преживяване под един покрив.
- Трябва да се жените не с очите или с пръстите, както правят някои, пресмятайки колко зестра има невестата, а вместо това следва да си изясните каква ще бъде тя в съвместния живот.
- Умната жена запазва мълчание, докато разгневеният й мъж вика и ругае, и едва когато млъкне, започва да го разговаря, за да го смекчи и успокои.
- Целомъдрената съпруга трябва да се показва пред хората единствено с мъжа си, а когато него го няма да си остава невидима, седейки си у дома.
- Ако погледнем в бъдещето, нищо в настоящето не би могло да се счита за велико или за малко.
- Алчните хора… Те са винаги ненаситни и винаги се нуждаят от нови приходи. Казват ми: "Те отделят настрана тези спестявания за своите деца и наследници." Че как така? За тези, за които приживе не са отделяли нищо?
- Безразсъдния го издава злоречивия му език.
- Бог е упование за храбрия, а не оправдание за страхливия.
- В благàта, изпращани от съдбата, ни е приятно и придобиването, и използването им; а в благàта, произхождащи от добродетелите, са ни приятни действията. Първите предпочитаме да получим от другите, а вторите предпочитаме сами да си вземаме от другите.
- В началото на обеда на гостите им е тясно, а после – просторно.
- …Всеки страх овързва с ужас душата и я смущава; той прави човека бездеен и безпомощен. А страхът от суеверия е най-безпомощният и най-парализиращият от всички страхове. Човек, боящ се от боговете, се бои от всичко: от земята, от морето, от въздуха, небето, тъмнината, светлината, шума, тишината, съня. Сънят дава отдих и успокоение за всички, освен за суеверния. Нещастната му душа бива тревожена от страховити видения и невероятни призраци, така че мъчителните му съновидения прогонват и самия сън. Но и събуждайки се, суеверният не счита своите видения за лъжовни, така че страхът не го оставя нито в съня му и нито наяве.
- Всяко заблуждение е пагубно, но там, където към него е примесена страст, е двойно по-пагубно.
- Глас и нищо повече. – «лат. Vox et praeterea nihil.» — описание на славея
- Гневно нападайки гневливостта, ние предизвикваме още по-голям гняв.
- Да не се уморяваме да правим добро.
- Да прибягва до желязото без крайна необходимост не подобава нито на лекаря, нито на държавника – това е свидетелство за тяхното невежество, а във втория случай към невежеството трябва да се добави още и несправедливост и жестокост.
- Да се вършат лоши постъпки е ниско, да се върши добро, което не е свързано с опасност, е нещо обикновено. Добър човек е този, който върши големи и благородни дела, дори и при това да рискува всичко.
- Да се твори зло е низко и подло.
- Движението е хранилище на живота.
- Децата хвърлят камъни по жабите заради забавлението, но жабите не умират наужким.
- Добро е това изкуство, което на съвременниците им изглежда странно, а на потомците – ново.
- Дори самото имитиране на добродетел незабелязано води до привичка и стремеж към нея.
- Достоен за най-голяма любов е този, който, бидейки могъщ, пак не внушава страх.
- Дърдорковците не чуват никого, защото самите те дърдорят непрекъснато.
- Желанието ни пречи да се ползваме от това, което имаме.
- Живея в малко градче и, за да не стане то още по-малко, смятам да продължавам да живея в него.
- Животно от животното не се отличава толкова много, колкото човек от човека.
- Животът е последователност от човешки дела, по-голямата част от които имат за предмет добиването и приготвянето на храната.
- За да почувствате цената на това, което притежавате, представете си, че сте го изгубили.
- Задаващият сложни въпроси неизбежно получава и сложни отговори.
- Здравомислещият човек трябва да се предпазва от вражда и озлобление.
- Злорадството е наслаждение от чуждата мъка.
- И малко пороци са достатъчни да засенчат многото добродетели.
- Или колкото може по-кратко, или колкото може по-приятно.
- Истината е необорима, ако е изказана умело.
- Истината за делото, ако тя е правилно изложена, е несъкрушима.
- Истинските владетели се безпокоят за поданиците си, а тираните – от поданиците си и поради това заедно с могъществото им нараства и техния страх: колкото повече хора са им подвластни, толкова повече имат основание за безпокойство.
- Както ловките и изкусни ласкатели към многочислените си и многословни похвали понякога прибавят и незначителни порицания, сякаш приравнявайки своето ласкателство с истина, така и коварството, за да спечели доверието на слушателите за своите клевети, добавя в тях похвали.
- Когато живописецът рисува прекрасен и изпълнен с прелест образ, то ние изискваме, ако този образ притежава и някакъв дребен недостатък, той да не го пропуска, но и да не го възпроизвежда твърде щателно: защото в последния случай се губи красотата, а в първия – сходството. По същия начин ако е трудно или направо невъзможно да се изобрази човешкият живот безупречно чист, то както и при предаването на сходството, когато се възпроизвежда прекрасното, следва да се спазва истината в цялата й пълнота. А в грешките и недостатъците, проявяващи се в деянията на човека под въздействието на страсти и ли по силата на държавна необходимост, трябва да се вижда по-скоро проява на несъвършенство на добродетелите, отколкото порочност; и повествованието не следва да се спира върху тях прекалено охотно и подробно, но така – сякаш притеснявайки се за човешката природа, щом тя не може да създаде безукорно прекрасни и добродетелни характери.
- Когато упрекваш другите, сам трябва да си далече от това, за което ги мъмриш.
- Който иска да пребивава в благополучие, трябва да се научи да живее в нужда.
- …Който иска да съблюдава изискванията на красотата и изящния вкус в музикалното творчество, той е длъжен … да допълва своите музикални занимания с други научни предмети, превръщайки в свое ръководство философията, понеже тя единствена е в състояние да определи подходящата мяра и полезност за музиката.
- Който оставя огъня без храна, го загася. Така и този, който лишава от храна гневното избухване още в самото му начало, без да го раздухва, го потиска и отдалечава от себе си.
- Който разчита да си осигури здраве, пребивавайки в леност, той постъпва също така глупаво, както и човекът, надяващ се с мълчание да усъвършенства своя глас.
- Ласкателството е подобно тънък щит – преукрасен и боядисан – приятно е да го гледа човек, но ползата от него – никаква.
- Любопитството неизменно се съпътства от злословие.
- Надежда има и у тези, които нямат вече нищо друго.
- Наказваният няма повод да възразява срещу санкцията, ако сам съзнава, че е наказан не в порив на гняв, а основани на безпристрастно изобличение.
- Нас ни прави щастливи именно излишното, а не онова, което е необходимо на всеки.
- Не бива никога нищо да се унищожава, без да сме уверени, че можем да заменим унищоженото с нещо също токова изгодно.
- Не трябва да се бърза с наказанията и санкциите. И трябва да се опасяваме не от това, че някой ще бъде наказан със закъснение, а от това, че наказан незабавно, той винаги ще се окаже наказан незаслужено. И това се случва много често. Че кой от нас е толкова жесток, че на петия или десетия ден да подлага роба на побой, заради това, че е прегорил яденето или е съборил стола, или пък е забавил изпълнението на заповедта? А именно такива дреболии в такъв момент, когато са се случили, ни лишават от душевното ни равновесие и ни изпълват с непримиримост. Защото както виждаме предметите през мъглата, така и постъпките през облака от гняв ни се струват преувеличени.
- Никое тяло не може да бъде толкова здраво, че виното да не може да го повреди.
- Нито една произнесена дума не е донесла толкова полза, колкото множеството неказани.
- Някои, опасявайки се от суеверие, затъват в упорито, неизлечимо безбожие, прескачайки през лежащото по средата благочестие.
- Няма звяр, по-свиреп от човека, съвместяващ в себе си лоши страсти и власт.
- От най-дивите жребчета излизат най-добрите коне, само да бъдат възпитани и обяздени както трябва.
- Отровата позволява да се лови риба лесно и бързо, но я разваля и я прави неядлива; така и жените, които с гадателство и градински билки се стараят да удържат при себе си мъжете, ги пленяват с чувствени наслади, но живеят след това с безумци и умопобъркани.
- Пияниците раждат пияници.
- Победилите спят по-сладко от победените.
- Подобно на пшениченото зърно, което затворено в съдина, увеличава размера си, но намалява качеството си, така и речта в устата на приказливите става къде по-пространна, но губи откъм доверие.
- Понякога доста успешно може да се затвори устата на обиждащия и с остроумно възражение: такова възражение трябва да е кратко и да не предизвиква нито раздразнение, нито ярост, но умее със спокойна усмивка леко да ухапе, отвръщайки на удара; както стрелите отлитат от твърд предмет, обратно към този, който ги е изпратил, така и оскърблението сякаш лети от умния и владеещия себе си оратор назад към оскърбителя.
- Потребността да се обича създава измислени привързаности.
- Почестите променят нравите, но рядко в по-добра посока.
- Правдивото дело, ако е явно изложено и правилно, е направо несъкрушимо.
- Предателите предават преди всичко самите себе си.
- Прекрасното влече към себе си със самото си въздействие и често вселява у нас стремежа към действие.
- При голяма опасност и при особени обстоятелства тълпата обикновено очаква спасение по-скоро от нещо, което противоречи на здравия разум, отколкото да е в съгласие с него.
- При елините говорят умните, а действат глупаците.
- При неразумните и безпаметни хора всичко, случващо се с тях, отплува заедно с течението на времето – нищо не удържайки, нищо не натрупвайки, вечно лишени от блага, но изпълнени с надежди, те все гледат към бъдещето, не забелязвайки настоящето.
- Приятно ни е, когато ни питат за неща, за които сме склонни да говорим и без да ни молят.
- С гняв не кори свойта съдба, че за яда ти нехайна е тя. – «лат. Point ne se jaut courroucer aux affaires; il ne leur chaut de toutes nos choleres.»
- Страданието, когато прегори, се обръща в гняв.
- Страхът от суеверията е най-безпомощния от всички страхове и най-парализиращия.
- Състраданието е мъка заради чуждото нещастие, а завистта – мъка заради чуждото щастие.
- …Тези, които хвърлят стрелите на своите клевети скришом, от засада, а после се дръпват настрана, заявявайки, че въобще не вярват в това, което сами са се стремили да внушат, и категорично отричат своето коварство, са виновни не само за коварството, но и за низостта.
- Темистокъл, продавайки един имот, наредил на глашатая да обяви, че той си има и добър съсед.
- Често пресажданата градина не принася плодове.
- Човекът, който не приема богатия подарък, е по-щедър от онзи, който му го дава.