Биографията на Питагор трудно може да се отдели от легендите, които го представят като полубог и чудотворец, посветен във всички тайни на гърците и варварите. Херодот го е наричал „най-великия от елинските мъдреци“. Основните източници за живота и учението на Питагор са стигналите до нас работи: на Ямблих (242 - 306 г.), на Порфирий (234 - 305 г.) и на Диоген Лаертски (200 - 250 г.). Тези автори се основават на по-ранни автори, сред които трябва да отбележим ученика на Аристотел , Аристоксен (370 - 300 г. пр. н.е.). Фактически най-ранните източници за Питагор са писани 200 години след смъртта му и се основават на работи на учениците му, които не винаги са безпристрастни.
- Върши велики дела, но не обещавай велики дела.
- Не смятай за велик човек според големината на сянката по залез слънце.
- Върши велики дела, но не обещавай велики дела.
- В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа.
- Ако можеш да си орел не се напъвай да си пръв сред гаргите.
- Животът е като представление – в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места.
- Колкото и да са кратки думите “да’ и “не” те изискват най-сериозният размисъл.
- Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи.
- Ласкателството е като нарисувано оръжие – привидно хубаво, а полза никаква.
- Не прави нищо срамно нито пред другите, нито насаме. Нека върховният ти закон бъде самоуважението ти.
- Шегата, подобно на солта, се ползва умерено.
- От двама души с еднаква сила по-силен е този, който е прав.
- По-добре временен неуспех, отколкото временен успех.
- Никой не трябва да напуска своя пост без позволение на началника; постът на човека е животът.