Повтаряш ми, че всичко свърши,
но защо тогава в очите ти има сълзи...
Шепнеш ми, че няма смисъл,
че с друга ти заспиваш през нощта,
ала свел си ти глава и шепнеш без да ме погледнеш в очите...
усмихвам се и правя бавна крачка...
приближавам все повече към теб и спирам на съвсем малко разстояние...
повдигам внимателно брдичката ти, но ти не искаш да поглеждаш очите ми...
аз те прегръщам и чувам как шепнеш в ухото ми "моля те, недей...не бива!"
аз се отдръпвам крачка назад и ти затваряш очи...
тогава казвам решително "погледни ме в очите",
но ти поклащаш глава...
отново се приближавам и казвам високо " Обичам те, без значение какво казват другите! Моля те, повече не ме лъжи! И двамата знаем, че няма друга!"
той вдига очи от пода и погледите ни се срещат...
аз отново повтарям "Обичам те ужасно много и това няма да се промени!"
И аз те обичам отвръщаш ти тогава скъсявам разстоянието между устните ни..., ти отвръщаш на целувката ми и ме прегръщаш силно сякаш се боиш това да не свърши или да се окаже сън.
Помня този момент и винаги ще го помня мило,
знам миличък, макар че вече сме на 45 и имаме 2 деца все още те обичам както в онази нощ казах аз и го целунах нежно!