Заклевам те да виждаш мен във всяка друга,
накъдето и да гледаш да виждаш само моите очи!
Заклевам те през живота си да не срещнеш обич друга
и сам да скиташ, нека те боли!
Заклевам те да бъда твоя сянка,
безпомощно да бягаш ти от мен!
Заклевам те в сънищата ти да нахлувам,
да те преследвам нощ и ден!
Заклевам те да бъда твоя най-голяма рана,
да рониш кървави сълзи за мен!
Заклевам те цял живот в сърцето ти да остана,
ще те карам да тъжиш за мен!
Заклевам те да стенеш в мъка,
безсилно да се гърчиш от любов по мен!
Заклевам те тогава аз да дойда, да те погледна
и после завинаги да си отида,
така както ти постъпи с мен!
Болката никога не ще да бъде толкова голяма,
не би могъл да изплачеш моите сълзи!
Раните в сърцето ще заздравеят,
а моето клето сърце вечно ще кърви,
ще си спомня твоите думи, твоите устни,
бавничко по тебе ще гасне, но и за тебе ще тупти!
А ти ще си далеч, без теб бавно ще умирам!
Ще те търся, обич моя, ще те търся между всички хора!
Ще търся милия ти глас във всеки звук!
Ще търся нежните ти устни във всяка плът!
Ще се лутам, обич моя, ще вярвам сляпо в една измама,
че си тук до мен, че ме обичаш, а тебе вечно ще те няма!
Ще изплача своите сълзи, сърцето ми ще стене в болка!
Колко нощи ще те чакам, обич моя,
но ти не ще да видиш моите сълзи!
Ще проклинам, обич моя, ще проклинам дните си, живота си дори!
Живот без обич, без любов какво е?! нима живот това наричаш ти?!
Но каквото и да правя, накъдето да се лутам, да вървя, аз зная:
Ще те чакам вечно, обич моя, ще те чакам даже след смъртта!