Когато Бог създал тъгата се зачудил на кого да я даде.
Решил да я даде на камъка, но камъкът не понесъл тъгата и се пръснал.
Когато Бог създал тъгата се зачудил на кого да я даде.
Решил да я даде на камъка, но камъкът не понесъл тъгата и се пръснал.
Небесните ангели често поглеждали към Земята. Някои плачели за болките на хората, други им помагали да облекчат труда си, а трети заселвали сред тях, за да разберат как живеели и от какво имали нужда.
Когато Бог създал света, решил да сложи животни в него и решил да даде на всяко животно това, което то поиска.
Един прост овчар живял на един уединен остров. Той всякога се молел на Бога по свой начин: слагал си тоягата на земята и я прескачал.
В едно селце пристигнал мъдър старец. Мястото му харесало и останал да живее там.
В една зимна, студена, безлюдна нощ вървели по пътя трима странника. Някъде далеч видели светлинка. Скоро стигнали до една къща и почукали на вратата.
Великият пътник имал обичай да чертае по пясъка различни знаци, а после ги замитал.
Един преуспял, млад мъж, карал в краен квартал, твърде бързо с новия си “Ягуар”.
Търсел място за паркиране и с голяма скорост профучавал между паркираните коли.
Уморен от шума и безпокойството на града, където всичко го отвличало от медитацията му, един човек решил да намери някое тихо и спокойно място.