Имало едно време един далечен остров, на който живеели всички човешки чувства и състояния –
Радостта, Тъгата, Суетата и всички останали.Включително и Любовта.
Но един ден им било съобщено, че островът е започнал да потъва и трябва възможно най-скоро да го напуснат. Затова всички се качили на своите лодки и се приготвили за отплаване.
Останала само Любовта.
Тя била много силно привързана към това място и искала да бъде там до последния възможен момент.
Но когато видяла, че островът е потънал почти напълно, решила и тя да потърси помощ.
В това време покрай нея минало Богатството с една огромна лодка. Любовта го попитала:
- Богатство, ще ме вземеш със себе си?
А то отвърнало:
- Не, не мога. Има много злато и сребро в лодката ми и няма никакво място за теб.
Тогава Любовта се обърнала към Суетата, която също минавала наблизо в красив плавателен съд.
- Суета, моля те, помогни ми!
- Не мога да ти помогна, Любов. Ти си толкова мокрa, че ще съсипеш новата ми лодка… – оправдала се Суетата.
Заоглеждала се Любовта в търсене на своето спасение и видяла тогава Тъгата. Помолила за помощ и нея:
Но и тя не се съгласила:
- Ах, Любов! Толкова съм нещастна, че имам нужда да остана сама…
В този момент покрай тях минало Щастието, но то пък било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала…
Отчаяла се Любовта и започнала да плаче. Тогава от някъде дочула глас да я вика:
- Ела Любов, аз ще те взема със себе си – казал един старец. Любовта не го познавала, а и била толкова развълнувана, че ще успее и тя да се спаси, та забравила да попита за името му.
Когато стъпили на твърда земя, старецът си тръгнал по своя път.
Едва тогава Любовта осъзнала, колко много му дължи. Бързо изтичала при Мъдростта и попитала:
- Мъдрост, кой беше този, който ме взе със себе си и спаси живота ми?
Мъдростта отговорила:
- Това беше Времето.
- Времето ли? учудила се Любовта. – Но защо от всички, единствено то се съгласи да ме вземе със себе си?
- Защото само Времето е способно да разбере,
колко велика е Любовта и да й помогне да оцелее,
въпреки трудностите! – усмихнала се Мъдростта…