Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:
- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
- Чакай малко – спрял го Сократ. – Преди да ми разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.
- Трите сита ли? – зачудил се човекът.
- Ами да – казал Сократ. – Преди да разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита”. Първо е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?
- Не, просто чух другите да говорят...
- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами не, напротив!
- Значи – продължил Сократ – искаш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм... Всъщност – не особено.
- Тогава – заключил Сократ - ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го казваш?"
Много често говорим, без да си даваме сметка, дали има смисъл да казваме определено нещо. И не става дума само за слухове, клюки и думи с други зловредни намерения. В стремежа си да не останем длъжни, да си го върнем, да се покажем умни, само и само да развеем егото си, думите само усилват потока на негативна енергия. А и нараняват. Особено близките ни хора.
И нека по-често да си спомняме трите сита на Сократ – ако не е вярно, или полезно, или хубаво – по- добре да замълчим. Понякога трябва да прехапем език, само за да видим колко отровен може да е той и да се замислим следващия път преди да кажем нещо.