Един човек вярвал, че обикновеният протичащ наяве живот, по никакъв начин не може да бъде пълен. Той търсел истинският Учител на епохата. Четял много книги, движел се из множество кръгове от хора; слушал словата и наблюдавал делата на доста мистиците един подир друг. Той изпълнявал указанията и духовните упражнения които му се стрували най привлекателни.
Някои от преживяванията му го въодушевявали. В други случай пък бил объркан и смутен и нямал и най-малка представа за това на кой стадии се намира и кога могат да завършат неговите търсения.
Веднъж, размишлявайки върху своето положение, този човек неочаквано открил, че се намира недалеко от дома на един мъдрец с висока репутация. В градината на къщата той неочаквано срещнал Тайният Пратеник който показвал пътят към Истината. Той го завел до едно място където видял хора в силно страдание и безутешна мъка. Човекът ги попитал кои са те.
- Ние сме тези които не следвахме истинските учения, които не бяхме верни на своите обещания и които почитахме учители-самозванци – казали те.
След това човекът бил заведен на място, където всеки бил привлекателен и пълен с веселие. Той ги попитал кои са те.
- Ние сме тези които не следвахме истинските Знаци по Пътя – казали те.
- Но, ако сте пренебрегвали Знаците, как можете да бъдете щастливи? – попитал пътника.
- Това е защото ние избрахме щастие вместо Истината – отвърнали хората – така както тези които избраха самозванците, също така избраха и печал.
- Но нима щастието не се явява идеал за човека? – попитал пътникът.
- Целта на човека е Истината. Истината е повече от щастието. Този който притежава Истината, може да има всяко настроение което пожелае, или никакво такова - му отговорили те – Ние си давахме вид, че Истината е щастие, и щастието е Истина, и хората ни повярваха, защото до този момент си въобразявахме, че щастието е едно и също с Истината. Но, щастието те прави свой пленник също така както и мъката.
След това човекът открил, че се намира отново в градината с Пратеника.
- Аз ще изпълня едно твое желание, казал той.
- Искам да зная, защо претърпях неуспех в своето търсене и как да достигна успех – казал човекът.
- Ти притежаваш всичко необходимо, но напразно пропиля живота си – отвърнал пратеника – защото ти беше лъжец. Твоята лъжа се заключаваше в това, че ти искаше лично удовлетворение, вместо да търсиш Истината.
- И все пак, аз дойдох на това място, където намерих теб – казал човекът, - а това едва ли се случва с всеки.
- Ти срещна мен, казал пратеника – само защото, макар и за един миг, беше достатъчно искрен, за да пожелаеш Истината заради самата нея. Именно твоята искреност, в този единствен миг, ме накара да откликна на твоя призив.
И човекът почувствал неустоим стремеж да намери Истината, дори ако трябва за това да загуби себе си. Пратеникът започнал да се отдалечава и човекът тръгнал след него.
- Ти не трябва да ме следваш – казал той - тъй като аз се връщам в обичайния свят, свят на лъжата, тъй като именно там трябва да бъда, ако имам намерение да си върша работата.
И когато човекът отново се огледал, той разбрал, че повече не се намира в градината на мъдреца, а стои в Страната на Истината.