Известно е, че веднъж при Ахмед Ясави, Суфи учител от Туркестан дошъл човек и казал:
- Аз искам да се уча, но да се уча без помощта на книги, и без помощта на Учител, който би стоял между мен и Истината, защото всеки Учител е суетен, и всяка книга е празна.
Ясави отговорил:
- Разбирам, ти искаш да се научиш да ядеш, без да ползваш устата, и да преработваш храната без помощта на стомаха? Може би, ти също така искаш да ходиш без крака, и да купуваш без пари? ... Вероятно, аз мога да ти помогна, но това ще стане едва след като ти се разделиш със съответните органи на твоето тяло! Представи си за момент, как би могъл да се храниш без храносмилателна система, да намериш суфи без помощта на думите, които ти така не обичаш, как може да жадуваш за истината и да не желаеш подходящ за тебе източник? Вероятно това е забавно: да размишляваш за учението без книги като основа, и да се упражняваш без Учител. Също така е забавно, вероятно да мечтаеш за чудеса и магии. Но, освен забавата: какво ще кажеш за непосредствения резултат?
Суфистка притча