Една нощ един човек сънувал сън.Сънувал,че се разхожда по морския бряг заедно с Бога.По небето проблясвали сцени от неговия живот.
При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата,а другата на Господа.Когато проблясва последната сцена от живота му,той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка.Забелязал,обаче ,че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.Това го разтревожило и запитал Господа:"О,боже,Ти някога ми каза,че след като съм готов да Те следвам,Ти ще вървиш винаги с мен.Но аз забелязах ,че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки .Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб,Ти си ме изоставил сам."Господ му отговорил:"Мило мое дете ,аз те обичам и никога не бих те изоставил.По време на твоите изпитания и страдания ,когато виждаш само едни стъпки,то е било когато Аз съм те носил на ръце!"