Под нежната омая на вечер замечтана
и двама ний горим! - не идвай чак при мен...
В прегръдките си взел те, когато ще желая
цял с тебе да се слея - и ний ще се топим
в блаженство и забрава, мъчително далеко
от себе си тогаз усещал те бих аз.
Ах вечер замечтана очите ни закрива -
и двама се топим! - но по-далеко стой...
Изгубил те от поглед, когато ще престана
да мисля зарад тебе, ний двама ще горим
един за друг в притома; - и колко, колко близо
усещал те бих аз до себе си тогаз!
Пейо Яворов