Бавно умира този,
който става роб на навика,
който върви всеки ден по един и същи маршрут,
който не променя посоката,
който не смее да смени цвета на дрехите си,
който не разговаря с непознати.
Бавно умира този,
който избягва страстта,
който предпочита “черно на бяло”
и всички точки върху “i”
вместо да бъде едно с емоциите,
които карат очите да блестят
и заменят прозявката с усмивка,
разтуптяват сърцето
и от грешка и от чувства.
Бавно умира този,
който не събаря масата
когато е нещастен в работата си,
който не рискува сигурността
заради несигурността в преследването на мечтата си,
който не си позволява поне един път в живота
да избяга от съветите на разума.
Бавно умира този,
който не чете, не пътешества, не слуша музика,
който не може да намери хармония в себе си.
Бавно умира този,
който унищожава любовта си,
който никога не помага
и прекарва дните си
в постоянни оплаквания от липсата на късмет
или от непрестанния дъжд.
Бавно умира този,
който изоставя плановете си
преди да е започнал да ги осъществява,
който не задава въпроси
за неща, които не знае
и който не отговаря когато го питат
за това, което знае.
Да се постараем да избегнем
смъртта на малки дози
и да помним винаги,
че за да сме живи е необходимо
дълго усилие, по-голямо от това
да дишаме.
Само неугасимото търпение
ще ни доведе до сияйното щастие.
Пабло Неруда