Говори, говори, говори!-
аз притварям очи и те слушам:
— Ето минахме сънни гори
и летим над морета и суша....
Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем,кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?
Там ли дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в ноща, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?
Ти не знаеш? Аз също не знам-
но води ме, води ме натам!