Учителка помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях.
Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило.
В този момент влязъл мъжът и и я видял да плаче.
- Какво се е случило? - попитал той.
- Чети! - отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.
"Господи, тази нощ ще те помоля за нещо много специално... превърни ме в телевизор, искам да съм на мястото на телевизора.
Бих искал да живея, както телевизора в моя дом.
С други думи, искам да имам специално отредена стая, в която всички членове на семейството да се събират около мен. Искам да приемат думите ми на сериозно.
Направи така, че да бъда център на внимание, за да ме слушат всички внимателно, без да ме прекъсват и без да обсъждат.
Бих искал да съм обект на специално внимание, такова, каквото получава телевизора, когато се повреди...
И да правя компания на моя татко, когато се прибере от работа, а моята майка, вместо да ме пренебрегва, да се обръща към мен, когато е самотна и отегчена, а братята и сестрите ми да се надпреварват, за да спечелят удоволствието да са с мен.
Нека да забавлявам цялото семейство, дори и когато не казвам нищо съществено.
Бих искал да разбера какво означава това човек да зареже всичко, за да прекара известно време близо до мен.
Господи, не искам много.
Искам само да живея така, както всеки телевизор."
- Кошмар! Бедното дете! - възкликнал мъжът. - Що за родители са това?!
- Това е съчинението на нашия син...