Истинското щастие няма етикет с цена. Щастието е нещо, което избираме със собственото си мислене и възприятие.
Понякога се заглеждам у хората с материалното мислене. Всичко, за което се вълнуват е как да си купят нещо, да имат поредната придобивка.
Заблуждават се, че така ще намерят щастието, но щастие не се купува.
Всичко си зависи от начина, по който самите ние приемаме живота. Любовта в сърцата ни. Хората, които познаваме и обичаме. Спомените, които ни носи животът.
И когато смъртта почука на вратата това, което ще е важно, е как сме обичали, как сме живели, и какво са запомнили хората за нас. Хората няма да си спомнят къщата, в която сте живели, нито вещите, които сте имали.
Хората ще запомнят споделения с вас смях, дългите разговори, уроците, на които евентуално сте ги научили, и най-важното любовта, която сте споделили.
В крайна сметка това ни прави хора, начина, по който сме докоснали живота на другите, любовта, която сме дали и получили, това ще има значение и ще бъде запомнено. Такъв тип спомени ли градим у хората? Ще се усмихнат ли хората като се сетят за нас, ще се засмеят ли... ღི
Деби Билс