231
Да обичаш, значи да имаш небето,
а да желаеш само една звезда.
Да имаш морето,
а да искаш само една капка.
Да имаш целия свят,
а да търсиш само един.
232
Малко пламъче ти давам,
в силен огън ти го разгори.
В длани го подръж,
после го върни.
233
Сред спомените от деня,
сред грешките на младостта,
сред познатите лица,
сред разбитите от теб сърца,
сред купчините стари снимки,
сред блясъка на твоя ден,
запази със зрънце обич
малко място и за мен.
234
Мога да те забравя, но не искам.
Мога да превърна чувствата си в лед.
Мога да имам, когото поискам,
но аз искам само теб!
235
Ако красотата можеше да спаси света,
ти щеше да си нашата спасителка!
236
Повярвай, обич има, но трябва да я създадеш
чуждото сърце се взима, когато своето дадеш.
237
Погледнах към звездите и те съзрях,
прегледах мечтите си, но там не те видях!
И не знам как така, все към теб се стремя!
238
В тиха нощ, когато грее луната,
щастлив е онзи, който знае,
че нейде някой на земята
за него мисли и мечтае.
239
Океанът ще го пази
във дълбоките води.
И когато нас ни няма,
пламъчето ще разказва
за един живот,
една съдба и две сърца.
240 Ако можех да им разкажа какво видях в теб, никой няма да ми повярва... Ще кажат - "Мечтател". Ако знаеха какво видях в теб, цял живот биха искали да мечтаят.