Преди години накрай село живеела една старица със сина си. Живеели те бедно-пребедно. И ето че от много работа и малко ядене майката скръстила ръце и умряла. Нажаленият момък намерил няколко прогнили дъски, измайсторил един ковчег и отишъл при попа, да го моли да опее покойницата.
— Харно, синко — рекъл попът след като го изслушал. — Ами пари имаш ли да ми платиш опелото?
— Нямам пукнат грош, отче — отвърнал момъкът.
— Е, щом нямаш и опело няма. А майка ти без молитва право в пъкъла ще отиде, тъй да знаеш — сплашил го попът.
Момъкът започнал да се моли, обещал, че ще му работи три дни безплатно. Накрай попът махнал с ръка — сякаш отпъжда досадна муха — грабнал евангелието и тръгнал подир момъка. Насред път го спрял и го запитал пак:
— Ама ти никакви ли пари нямаш? А как тогава поминуваш?
— С труд и глад, мъка всекидневна, отче.
— Тъй не бива! Трябва да се хванеш да печелиш по някакъв начин. Защо не опиташ да кажем… да откраднеш някой кон. Ще го отведеш в неделя на панаира и ще вземеш пари — и на мен да платиш, и за тебе да останат.
— Страх ме е, отче, ще ме хванат.
— Не бой се, щом дядо поп е до тебе. Аз ще те науча как да свършиш тая работа тъй, че никой да не те хване.
Подир дълги размисли момъкът се съгласил, защото не искал майка му да влезе в гроба неопята и да я приберат дяволите.
Опял попът старицата надве-натри и му пошушнал посред опелото: щом се стъмни, ще дойда и ще те отведа в съседното село да откраднеш някой кон.
И наистина вечерта двамата тръгнали за съседното село, промъкнали се тихо в конюшнята на един вече възстар селянин и попът подкокоросал:
— Отведи, сине, коня дома си, а в неделя — на панаира. После ще поделим печалбата.
Момъкът подкарал коня за своето село, а попът останал в конюшнята, надянал юлара и се вързал за яслата.
На заранта стопанинът дошъл да нахрани коня си. Гледа на мястото на коня, провесил нос, стои един вързан поп.
— Хей, отче-попе, каква е тая работа? — и се прекръстил.
Попът отвърнал:
— Бог за грехове ме наказа и ме превърна на кон, ама чу най-сетне молбата ми, та ми върна човешкия образ.
— Ах, прости ми, отче, че и аз пред тебе много съм грешил. Честичко те налагах с камшика. Ами отгде да знам, че моят кон бил преобразен поп? Хайде, върви си сега по живо, по здраво, а пък аз ще си купя друго добиче.
Снел юздата на попа и го изпроводил до пътната врата.
В неделя стопанинът се дотътрал на панаира да си купи нов кон. Почнал да оглежда конете и не щеш ли съзрял откраднатия. Познал го, разбира се, приближил се и почнал да му шепне в ухото:
— Каква си я свършил пак, отче? Виждам, бог отново те е превърнал на кон. Много си грешен.
А конят, както си знае, клати глава. Момъкът извикал разсърдено:
— Ей, човече, какво баеш на моя кон?
— Ох, момко, пусни на воля тоя кон, той е преобразен от бога поп заради многото му грехове. Дълги лета той беше у мене и уж си върна човешкия образ, ала види се, че нещо пак е сгрешил и бог отново го е престорил на кон. А тогава ти си го намерил, синко, за грях и на двама ни! — и селянинът се закръстил, обърнал очи към небето…
Румънска народна приказка