Менандър

Менандър (341 г. – 290 г.) е гръцки драматург от атинската Нова Комедия (nea). Менандър пише 105 или 109 комедии, запазени са заглавията на 96. Менандър е един от най-значителните поети на Новата Комедия, произведенията му влияят на Овидий, Теренций и Плавт. При Менандър хорът играе задкулисна роля; явява се между актовете с музикални изпълнения. Комедиите му не са политически, те показват малките слабости на жителите на града му и завършват щастливо.

• Ако искаш да живееш без печал, то въобще не се жени.
• Ако искаш да си верен приятел, имай и верни приятели.
• Ако се готвиш да се жениш, то разузнай преди това, какъв език има жената, която си избрал. Устатата - е същи ад.
• Ако си млад, на възрастните ти се покорявай.
• Ако си се запътил на гости у приятел, то отношението на децата му, още преди да си влязъл в дома, ще ти каже дали си почитан от своя приятел. Ако децата те посрещнат радостно, можеш да си сигурен, че приятелят ти те обича и ти си му скъп. Но ако децата му не излязат да те посрещнат, то значи и приятелят ти не желае да те вижда. Тогава обърни се и без да се замисляш си се върни у дома.
• Ако синът ти е излязъл от младенческата възраст дързък и безсрамен, склоняващ се към кражби и лъжи, направ? го гладиатор. Дай в ръцете му меч или нож и се моли по-скоро да бъде разтерзан от зверовете или убит. Защото ако той остане жив, от пороците му ще загинеш ти. Не чакай от него нищо добро. Лошият син е по-добре да загине.
• Баща е този, който възпитава, а не този, който създава.
• Благодарността е приятна, когато е дадена навреме.
• Благородството е необходимо, за да служи на приятелите.
• Блажен е този, комуто му е провървяло с верен приятел.
• Бог върши всичко, запазвайки мълчание.
• Бог на всеки човек е съвестта му.
• В спора по-често побеждава дързостта и красноречието, а не истината.
• Взаимната любов се скрепява от децата.
• Властта придава на думите отпечатък на истина.
• Времето е най-добрият лекар на неизбежните злини.
• Времето лекува всички рани.
• Времето проверява приятеля, както огъня - златото.
• Времето разкрива всяка истина.
• Всички ние искаме да забогатеем, но не можем.
• Всички ние сме умни, когато трябва да даваме съвети, но когато трябва да избягваме грешките си, не сме нищо повече от деца.
• Във вражда приятелят по нищо не се отличава от врага.
• Гневът на хората, които се обичат, трае твърде кратко.
• Говори се, че веднъж един от приятелите на Менандър му казал: "Дионисиевите празници наближават, Менандре, а ти все още не си написал комедия?" На което драматургът отвърнал: "Кълна се, че съм я написал вече. Комедията е измислена. Остава само стиховете й да съчиня."
• Да живееш само за себе си, не значи да живееш.
• Да извършват грешки е свойствено на всички хора.
• Да имаш приятели, значи да имаш съкровища.
• Добрата жена е основата на дома.
• Добрата жена у дома е като мравка, а лошата - като пробита каца.
• Добрия човек, глупавите думи не го цапат.
• Дори в гнева си ти приятелските тайни не разкривай.
• Дълбокият смисъл е в неизказаните думи.
• Език, обогатен със знания, не се запъва.
• Женитбата, ако се разглежда правилно, макар и зло, е необходимо зло.
• Женските кавги изгарят всеки дом.
• Женските нрави ги наблюдавай, но не им подражавай.
• Живее само този, който не само за самия себе си живее.
• Живеем както можем, а не както ни се иска.
• За наранената душа добрата дума е лекарство.
• За човека няма нищо по-лошо от тъгата.
• Злата жена е постоянна мъка.
• И в бурена се случва да поникне красив цвят, и у простия човек — мъдра дума.
• И приятелите, и враговете следва да се съдят с една мярка.
• И у боговете, явно, е несправедлив съдът.
• Избягвай тези, които са прекалено откровени в думите.
• Издръжливостта на магарето се познава по неравен път, верността на приятеля - в житейските несгоди.
• Изобилието от изпито вино води винаги към приказливост.
• Кавгите между тези, които се обичат, са съвсем недълготрайни.
• Канещият се да се жени е на път към разкаянието.
• Когато се карат братя, не се навирай и не се опитвай да им бъдеш съдия. Стой настрана и не се намесвай в техните дела. Роднте братя скоро ще се помирят, ала теб ще те възненавидят и до дън сърце дори.
• Който има воля, има сила.
• Който много се осмелява, той неизбежно и много греши.
• Който нищо не знае, в нищо не греши.
• Който не умее да пази малкото, губи и голямото.
• Колко е красив човекът, когато е истински човек.
• Лош мъж - по-зле е от кончина даже.
• Лошият човек се познава в речта си.
• Любимците на боговете си отиват млади.
• Любовта расте от дългото очакване, и скоро гасне, получавайки набързо своето.
• Много вино - малко ум.
• Мнозина са приятели само на трапезата, но не и в дружбата.
• Мъглата нанася своята вреда на слънцето, а разпътната жена - на имуществото на мъжа си.
• Мъдрото слово е напълно спсообно да лекува тъгата.
• Мъж, който е избягал, пак ще се сражава.
• Мълчанието може да бъде най-тежко обвинение.
• Най-вече се уч? да си сдържаш езика.
• Не бива ежедневно да ядеш от хляба на този, който е по-богат от тебе. Когато си на неговата маса, той специално заради тебе в нищо се харчи, но ако той дойде у тебе, ти ще изгубиш всичко наведнъж, което си натрупал за цял месец, а после ще те мъчат угризения на съвестта.
• Не бъди ти необщителен и кавгаджия - такива хора не излизат никога от състояние на постоянен недоимък.
• Не във всичко и не на всичко следва да се вярва.
• Не е лесно да си намериш добра жена.
• Не изследвай тъмното, ако си пренебрегнал ясното.
• Не красотата на жената е злато, а умът и мълчанието й.
• Не отбягвай приятеля, намиращ се в беда.
• Не се задълбочавай в спомени за минали обиди.
• Неграмотният е виждащ слепец.
• Недей да помниш нивга прежните обиди.
• Необмислено изплъзналата се дума е също така трудно да се върне, колкото и хвърленият камък.
• Никакво добро не е по-добро от приятеля.
• Никога лъжливо да не обвиняваш ти жена си.
• Никой не иска да е роднина на бедняк.
• Никой човек не може да бъде възпитан без наказание.
• Нищо не е по-смело от глупостта.
• Нравствените качества на справедливия човек напълно заменят законите.
• Нуждата научава и неучения.
• Няма нищо по-лошо за човека от тъгата.
• Няма нищо по-силно от думите.
• Няма нищо по-ужасно от гнева.
• Няма по-лош порок от клеветата: обсъждайки чужда постъпка, клеветникът сам си навлича позор.
• Няма по-отблъскващ порок от високомерието.
• Обвинител и съдия не могат да се съвместят в едно лице.
• От законите на природата не можеш да се скриеш никъде.
• По-добре е да се срещнеш със злото лице в лице, отколкото да мислиш за него.
• Подстрекателят винаги излиза победител.
• Понякога е необходимо и да полудуваш с другите.
• Презирай приказливеца, прекъсващ събеседника си, желаейки непременно той да вметне своя дума.
• Презирай ти разпуснатите хора, закостенели в порока. Не можеш тях да ги изправиш, тъй както вятъра не можеш и да обуздаеш.
• Разкаянието е присъда, която човек издава сам против себе си.
• Решиш ли да се жениш, то поразпитай жененния си съсед.
• Родителите винаги да ги почиташ наравно с боговете.
• С времето всяка истина излиза наяве.
• С думи няма да наддумаш глада.
• Скитника и просяка недей да ги заобикаляш ти.
• Справедлив човек е не онзи, който не прави несправедливости, а онзи, който, имайки възможност, не желае да бъде несправедлив.
• Срещу този, който ти говори с добро, не предприемай нищо враждебно на неговите думи.
• Съдбата постъпва по-благоразумно от нас.
• Съобразяваш слабо, когато пиеш яко.
• Убеждават не с реч, а с характер.
• Умеещият да сдържи гнева си, дела позорни никога не ще извърши.
• Хвалейки своя приятел, ти хвалиш себе си самия.