Прокъл е древногръцки философ от школата на неоплатонизма, ръководител на Платоновата академия.

Хипократ (около 460 г. пр.н.е. - 377 г. пр.н.е.) е най-великият лекар на Античността, още наричан баща на медицината и смятан за една от най-значими фигури в областта на медицината.

Зенон от Елея (490 пр.н.е. - 430 пр.н.е.), Зенон Елейски е античен философ от досократовия период.

Херодот (484 г. пр.н.е. - 425 г. пр.н.е) е старогръцки историк. Той получава възможността за добро и всестранно образование, благодарение на знатния и богат род по бащина, и по майчина линия, от който произхожда.

Диоген Лаертски или още Диоген Лаерций е древногръцки късноантичен историк на философията, живял през 3 в. от н.е.

Хераклит (554 г. пр.н.е. - 483 г. пр.н.е.) от Ефес, произхожда от царски род. Той е древногръцки философ. Името му се свързва с диалектическият метод на познанието.

Антифонт радикализира антитезата «природа» и «право», като утвърждава, че природата е истина, а позитивното право е мнението, като едното почти винаги е антитетично на другото.

Тукидид (около 455 г. пр.н.е. - около 400 г. пр.н.е.)е древногръцки историк и военачалник, автор на „История на Пелопонеската война“ в 8 книги.