61
След всяко минало остава нещо,
което в бъдещето винаги боли.
След огъня остава само пепел,
но има въглен, който пари,
дори, когато се изпепели.
62
Обичам те - не ме обичаш ти.
Харесвам те - не ме харесваш ти.
Сънувам те - не ме сънуваш ти.
Ревнувам те - не ме ревнуваш ти.
Забравих те. Не ме забрави ти!
63
Най-трудно е след раздялата
да останеш приятел.
Най-трудно е след всичко,
което помниш до болка,
да останеш добър,
да не мразиш.
Да останеш просто такъв,
какъвто си бил.
64
Раздялата не значи край на всичко.
По-скоро тя е някаква умора.
Бъди добър, добра ще съм и аз.
Поне в раздялата да бъдем хора.
65
Дори ръка за сбогом не подаде...
Две токчета като внезапен дъжд
изтракаха край старата ограда...
И не се обърна ни веднъж.
66
Сбогом! Не изтривай сълзите, нека се стичат!
За последен път те бликат от мойте очи.
За последен път казвам голямата дума " Обичам".
Нищо не казвай! Мълчи!
Аз те обичам и ти прощавам.
Сбогом завинаги. Прости ми и ти.
Всичко минава и се забравя.
Аз те обичам! Само туй запомни!
67
Ето пак заставаш красива
пред мене с тъжни очи.
И нашите устни
в целувка последна се сливат.
Ръцете треперят,
сърцето боли.
И всичко това е
защото си казваме "Сбогом"
Нали?..
68
Макар, че не си до мене ти.
Макар, че пътят ни дели.
Ти знай, че винаги си в мен,
в моето сърце и в моите мечти.
69
Ти никога не ще се примириш
със своя скучен, сив съпруг.
Спокойно няма в нощите да спиш
и никога не ще обикнеш друг.
Щом знаеш, че далече или близко
щастлив или нещастен аз живея
и весело или от скръб потиснат
на твойто дребно щастие се смея.
70
Когато си отиваш, недей се обръща.
Просто тръгни си остави ме сама.
Недей да помисляш изобщо за връщане,
не ме съжалявай във дълги писма.
Тръгни изненадващо с най-твърдите крачки
и даже за сбогом не подавай ръка.
В ония минути аз много ще плача,
ала не искам да ме помниш така.