Някога в Бусто Арзицио хората се безпокояли, че децата чупели и разваляли всичко. Да не говорим за изтърканите подметки, за панталоните и за училищните чанти: но те чупели и стъклата, чупели чиниите по масите и чашките в кафенето, като ритали топка и не пробивали стените само защото не разполагали с чукове.
Мамо, отивам да се разходя.
— Добре, Джовани, но внимавай, като пресичаш ули¬цата.
— Добре, мамо. Довиждане, мамо.
— Винаги си разсеян.
— Да, мамо. Довиждане, мамо.
Синьор Гогол е разказал историята на един нос от Ленинград, които се разкарвал в каляска и правел всякакви лудории.
Някога един човек решил да открадне римския Колизей. Искал да си го има само той — не му се искало да го разделя с другите. Взел една торба, отишъл в Колизея, почакал, докато пазачът погледне на друга страна, напълнил с труд торбата с древни камъни и си ги отнесъл в къщи.
Едно време в далечен град се родило прозрачно дете. През него можело да се вижда както през въздуха и водата.
