Майсторът на тишината
нарисува корен.
Коренът се издължи в дърво.
То нахлу в небето
като мокър акварел
и смени сезона с цветовете си.
Вятърът разнесе ромон
на прозрачни плодове.
Майсторът на тишината
гледа, гледа, после
притеснен, че няма дарба,
смачка листа.
Автор: Кристин Димитрова