Повтаряш ми, че всичко свърши,
но защо тогава в очите ти има сълзи...
Шепнеш ми, че няма смисъл,
че с друга ти заспиваш през нощта,
ала свел си ти глава и шепнеш без да ме погледнеш в очите...

Един от първичните човешки инстинкти е способността ни да обичаме. За да обичаш, не е нужно да бъдеш обичан.

Обичам те, защото ти си радостта...
Защото ме караш да се чувствам както никога до сега...
Мога да ти се доверя без да се притеснявам...
Твоята вяра е това което държи пламъка на любовта жив...

Истинска радост за душата е да имаш човек до себе си, с който да споделяш най-ценните си мигове, най-дълбоките си мисли и малки, но най-ценни преживявания.

Галиш лицето ми с учестеният си дъх, а пръстите ми се преплитат в твоите. Разстоянието между пръстите ти съществува, за да го запълня аз.

Тогава, когато се отказах от теб, когато слабостта и ревността ми взеха превес над мен – тогава осъзнах, какво всъщност означаваш ти!

Искам да ти подаря година,
в която четирите сезона плавно да следват желанията ти, да пулсират с твоя ритъм и да те карат да се чувстваш живa, повече от всякога...

Знам, че благодарение на теб, той не е тук. Че когато изляза да се разходя и видя прегърнати двойки, сърцето ми се свива.