05202024Пон
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

Изпращане на старата година

Ела де! Поседни! Недей да бързаш!
Събрала си вързопчето на дните си.
Ще си отидеш. Аз не съм те вързала и
няма за какво да те разпитвам.
Не беше щедра. Знаеш, че се лутах
с въпроси неразплетени в главата си.
Какво пък, трудно, ала те избутах.
Почти не ти усетих красотата.
Не ти се сърдя. Ти не си виновна.
Година си, а хората те пълнят с добро и зло.
Със сладост и отрова. И стари семена през теб покълват.
Пустинна беше вътре в мен, в душата ми,
а пътищата ми така не тръгнаха.
Живях те тъжно, скрита зад вратата на миналото.
За света обръгнала. Една ръчица детска ме спасяваше.
За нея съм ти много благодарна. И все разделях
зърното от плявата.
Опитвах се да си остана вярна,
но ме забрави всяко вдъхновение.
Пресъхна чучурът на романтизма.
И ако имах някакво движение,
то повече приличаше на слизане.
Отивай си с добро. Тежат ли дните?
До тук помагах. Продължи нататък!
Е, сбогом! Аз сълза изтривам скрито.
Все пак ти беше моя. Без остатък.

Валентина Шейтанова




  • Нови

  • Най-четени