Едно докосване...
и ще забравя всичко.
Дори онези невъзможни мигове,
в които между нас бе тихо,
а тишината - болка с много шипове.
Едно докосване...
и ще забравиш всичко.
Усмивката ми ще е твоят кораб.
Морето няма да е вече плитко,
а моят въздух ще е летен полъх.
Един живот...
със теб ще е достатъчен,
когато се познаем във прашинките
и времето в часовника ни пясъчен
се люшне нежно в половинките.
След всяка грешка
ще простим, но истински.
И белезите ще са само карти
със сочещи стрелки в душите ни.
A ние ще сме малко по-богати.