Пленителна като нощта
под ясни звездни небеса,
тя в хубостта си съчета
от ден лице, от мрак коса
и поглед пълен с бистрота,
като разискрена роса.
Прибавил сянка, лъч отнел,
ти чара и би разрушил;
той, в къдриците и се вплел,
ограбва образа и мил;
там ясна мисъл би прочел -
той хубост с ум е съюзил.
Тя има вежди и страни
спокойни, нежни, а под тях
усмивки - мамещи вълни, -
разказващи за весел смях,
за минали безгрижни дни,
за любещо сърце без грях.
Джордж Гордън Байрон