Няма думи светът, няма звуци -
светлина той за нас е и цвят,
но и ние деца сме и внуци
все на теб, роден край.

Голямата мечта е дом в душата –
осмисля ден, година, век...
С надежда избродирала крилата си,
... светлее във щастливия човек...

Днес ще ти разкажа за хората:
Хората винаги изоставят точно,
когато се нуждаеш от тях и се завръщат,
когато те имат нужда от теб.

Извинете, че все съм различна.
И така съм си просто достатъчна.
А когато ме мразят – обичам.
Не залитам в напразни очаквания.

В този свят, пълен с толкова хора,
аз разбрах, за добро или зло,
че делим все еднакви простори,
и сърцето е също едно,
че не сме врагове или чужди,
а пък хляба е свиден на всеки,
и мечтите еднакво са нужни,
до последния дъх на човека...

Предстоят ти толкова много връзки, но
малко от тях ще продължат.
Ще прекосиш реки от болка и сълзи, но
щом се обърнеш назад, всичко ще е отлетяло като в сън.
Като в кошмарен, но прекрасен сън...

Едно е "днес", заключено в момента.
А утре друг момент ще ме посрещне.
И всеки ден е като кадър в лента.
А стъпките - и правилни, и грешни!

Непокорно през мрака препускат
в див галоп стадо бели коне.
И не искат и миг да изпускат -
хоризонтът-живот ги зове.