Какво ме кара да обичам?...
Какво ме кара да горя?...
И в обич вечна да се вричам,
ще мога ли да устоя?...

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.

Накарай ме да забравя коя съм,
докосни ме, дай ми капчица страст...
Уморих се от думи измислени –
гореща любов искам аз.

За Теб единствено копнея!
Със Теб усещам че съм жив!
Със устни впити да се слеем,
да те докосвам всеки миг!

Наоколо е тъмнина,
а ти седиш замислен в тишината.
Извън душата има светлина,
но ти избираш самотата.

И цяла заблестя обляна в светлина.
Като изворна вода - кристално чиста...
....ТЯ - Любовта !

Не би... Преди да сети затихнал урагана
на страстите мятежни в страдалчески гърди ,
преди да си отдъхне... О, съдбо, не остана,
не остана сила – ти, черна, победи.

Вълшебна вечер, като от приказка,
тишината тихо стъпва по пътека от листа.
Една звезда огрява пътя,
и звезден прах се сипе във нощта.