Не чувам вече нежните ти думи:
„Много те обичам,колко си красива и добра.“
Защо? Къде са те сега?
Какво ти пречи да ме обичаш
така силно както преди?
Какво ли пречи – кажи?
Може би има друга между нас?
Разбира се,едната е излишна и
сигурно излишната сам аз?!
Защо … защо съм толкова нещастна?
Защо обичам,след като никой на тоз свят
не ме обича тъй дълбоко,до болка както аз Обичам?
Аз много пъти се заричам гласът ти повече да не обичам,
но пак с болка и надежда при всеки твой вопъл тичам.
НЕ! Няма повече да те обичам отново се кълна и се заричам,
но без да искам продължавам да Обичам!
Накрая аз разбирам без да се заричам,ще страдам,
ще живея и ще тичам.
накрая аз разбирам,че докато дишам дори през сълзи,
аз пак ще те Обичам!