Е
дин тръбач, който свирел за сбор на войската и бил пленен от неприятелите, завикал:
— Не ме убивайте, хора! Безполезно и безсмислено е. Та аз никого от вашите не съм убил. А пък и освен тази медна тръба нищо друго не притежавам.
Е
дин тръбач, който свирел за сбор на войската и бил пленен от неприятелите, завикал:
— Не ме убивайте, хора! Безполезно и безсмислено е. Та аз никого от вашите не съм убил. А пък и освен тази медна тръба нищо друго не притежавам.
Рибар пуснал мрежата в морето и изтеглил една малка рибка. Рибката му се примолила да не я хваща сега, а да я пусне, тъй като е още дребничка. Прибавила още:
— А когато наедрея и стана голяма, ще можеш да ме уловиш отново и ще ти бъда от по-голяма полза.
Когато шареното човече дошло на този свят, даже черните котки били сиви, а да не говорим за сивите котки — те си били такива, но си представяли, че кой знае какви са били.
А човечето се спряло и се чудело накъде да тръгне — всичко било толкова сиво, че нищо не се виждало. Сивият път бил точно пред човечето сред сивите поляни и сивата гора, ала то си мислело, че това пред него може и да е блато.
Лисица и пантера спорели за красотата си. Понеже пантерата постоянно изтъквала кожата си, която била разнообразна по цвят, лисицата й възразила:
— Та колко по-красива съм аз от тебе, понеже не кожата, а умът ми се отличава с разнообразие.
В едно село спрял непознат човек. Застанал на мегдана и силно извикал:
— Който иска да узнае дали е умен, или глупав, да дойде да го прегледам!
После седнал под дървото на сянка и зачакал.
Пръв го чул попът и се завтекъл. Той не се съмнявал в умната си глава, но все пак решил да чуе това и от друг. Погладил брадата си и рекъл:
Веднъж една бълха много досаждала на някакъв човек. Той я хванал и й извикал:
— Коя си ти, дето изхапа цялото ми тяло? Просто ме изпояде.
Имало петима братя. Четиримата от тях били едри и снажни, а петият — дребничък като кратунка. Така му и викали.
И това име толкова му подхождало, че никой не си спомнял как бил кръстен.
Един ден снажните братя си рекли:
Веднъж бълхата тъй запитала вола:
— Как така ти постоянно слугуваш на хората, въпреки че си толкова едър и силен? Аз пък най-безжалостно им хапя месата и им пия кръвта с пълна уста.
Живяло някога едно момче – сиромашко чедо. То си нямало баща, имало само майка, която с голям труд и пот на челото изкарвала пари колкото за хляб.