Един вдовец имал две деца — момче и момиче. Той дълго живял сам и решил да се ожени отново, ала не случил на добра жена. Тя все хокала децата и ги биела за щяло и нещяло.
Един вдовец имал две деца — момче и момиче. Той дълго живял сам и решил да се ожени отново, ала не случил на добра жена. Тя все хокала децата и ги биела за щяло и нещяло.
Някога змейовете живеели по земята сред хората. Имали криле и дълги опашки и носели дрехи от блестящи люспи, които огрявали всичко наоколо като слънцето.
Едно момченце, весело и палаво, както се полага на децата, всеки ден бродело из гората.
Майка му не му позволявала, не минавал и ден, без да му напомни: „В гората е пълно със страхотии-ужасии.“
Живяло някога едно момиче — добро, работно и много хубаво. Най-личният момък в селото го поискал за жена.
Имало един сиромах човечец. Той работел, трудил се, ала все си бил сиромах.
Срещнала го веднъж Баба Марта.
Една баба била много стисната. Веднъж на вратата й почукал пътник.
Почвам приказката. Който ще слуша, да седне, който не ще – да си върви, много му здраве!
Една жена си имаше момченце, което ходеше на училище. Всяка заран, когато момченцето тръгваше на учение, майка му му даваше по една парица и му думаше:
— Вземи, чедо, тая парица, за да си купиш едно бяло кравайче от хлебарницата.
Имало едно момче, което искало всичко да знае. За всяко нещо питало дяда си:
— Кажи, дядо, кой клати дърветата?
— Вятърът — отвръщал дядо му.