Не ме позна...

Не ме позна...

Студено е. Защо не ми отвори
веднага, още щом ти позвъних?
Не мога нищо лошо да ти сторя,
освен да бъда само пристан тих.

За теб съм се облякла в тази рокля,
очите ми за теб са с тежък грим.
Да вляза искам - нека се постопля
и мислите си нека укротим!

Не ме обичаш. Знам. Не ме обичаш.
Не мога да съм огън и копнеж,
не мога да съм нежна, романтична,
запалена във тъмнината свещ...

Не мога да съм приказка вълшебна,
не мога да съм порив и мечта,
щом винаги вървя след теб и дебна
кога ще си отиде любовта.

След още незаглъхналите стъпки
аз първа съм пред твоята врата -
една тъга, една студена тръпка,
една огромна, тиха празнота.

Ще бъда твоя в тази вечер лунна
и ще остана тук до сутринта.
Не ме позна ли? Нека те целуна!
А после ме наричай - Самота.

автор kadife_