Тогава, когато се отказах от теб, когато слабостта и ревността ми взеха превес над мен – тогава осъзнах, какво всъщност означаваш ти! А после всичко беше тихо, света бе затаил дъх в очакване на гласа ти, в очакване на думите ти и все пак всичко ми се струваше напразно… Докато не те видях отново. Само присъствието ти до мен без думи, ме правеше спокойна и погледа ти ми беше достатъчен, за да разбера колко всъщност означавам за теб. В тишината на нощта душата ми пееше на висок глас, а тялото ми ликуваше, че най-сетне ще получи всичко, от което има нужда. Ума ми по-изострен от всякога, сетивата ми будни като никога, тръпнеща за ръцете и устните ти разбрах – не съм готова да се откажа от теб!