Трябва да се разделим

Кой от двама ни е виновен? Аз ли не те разбрах или ти не чу виковете ми? Не знам как и кога се случи, но ме заболя! Усмивките... целувките... всичко е било толкова фалшиво и престорено... Чудя се, от кога душите ни са пълни с лъжи? Толкова отдавна не се е случвало нещо истинско... Защо така се страхуваме да признаем този край? Любовта си е отишла и не можем да я върнем, нали? Ако греша ме поправи... Не го разбирам това мое сърце..., защо въпреки всичко продължава да те обича по някакъв странен начин? Защо въпреки всичко винаги ще те помни? Време е да се разделим, нека го направим преди да е станало твърде късно, да спасим поне малкото, което ни е останало! Все още съм готова да дам живота си за теб... Никога, никого няма да обичам така, дори не знам дали отново ще обичам... Запомни ме такава, каквато си искал да бъда... Време е да поемем в различни посоки... време е за СБОГОМ...