- Ти навярно искаш да попиташ на какво прилича любовта?
Артур с облекчение кимнал, радвайки се, че отново го е спасила интуицията Мерилин.
- Като начало, няма от какво да се стесняваш, - след минута размисъл казал стария вълшебник – защото ти питаш за нещо действително много важно. Когато човек е влюбен има нещо такова което не може да се изрази с думи, но ела с мен.
Мерилин завел Артур на една поляна където ярко светело обедното слънце. В ръката на Мерилин се появила запалена свещ, която той държал срещу слънцето.
- Свещта запалена ли е или не? - попитай той.
- Не – отвърнал Артур – ярката светлина на слънцето правила пламъка невидим.
- Погледни – казал Мерилин поднасяйки към свещта малко памук, което веднага пламнало и изчезнало.
- Какво отношение има това към любовта – попитал Артур.
Мерилин не отговорил. Вместо това той откъснал стрък пелин и изцедил няколко капки на ръката на Артур.
- Пробвай го – казал той.
- Много горчи – намръщил се Артур.
Мерилин го отвел до едно езеро и го накарал да измие ръката си.
- Вкуси сега от водата – казал той – чувстваш ли някаква горчилка?
- Не – признал си Артур – но какво отношение има това към любовта?
Мерилин отново не отговорил. Хванал Артур за ръка и го отвел навътре в гората.
- Седи тихо – казал той.
Двамата се притаили. След няколко минути на поляната излязла мишка и се спряла на недалеч от тях. След един миг над нея се спуснала сянка и преди да успее да помръдне тя се оказа в ноктите на сокола мишелов който в същия момент се устремил нагоре и отлетял.
- Но ти каза, че смяташ да ми покажеш какво е това Любовта – казал Артур съвсем объркан – нима каквото и да е от това което ми показа има нещо общо с Любовта.
- Слушай – казал учителят – подобно на това как пламъкът на свещта става невидим в светлината на слънцето, твоето его се разтваря във всепоглъщащата сила на любовта. Подобно на това как горчилката стана неосезаема, ако се разтвори във водата на едно езеро, цялата горчилка на твоя живот ти се струва сладка, като най-чиста вода, когато тя се съедини с любовта. И подобно на хванатата от сокола жертва, твоето чувство за собствената ти важност става като слаб проблясък, в очите на поглъщащата те любов.