Докато стадото лъвове се разхождало, едно малко любопитно лъвче се отделило от майка си и се загубило.
Попаднало на стадо овце и заживяло с тях. Започнало да се държи като тях, да мисли като тях, да яде каквото и те ядат, и така пораснало като овца. В държането си по нищо не се отличавало от останалите овце, и то като тях се разтрепервало от уплах при всеки по-силен звук.
Въпреки че всичко изглеждало наред, лъвът чувствал в душата си, че нещо не е както трябва.
Един ден отишъл до близкото езеро да утоли жаждата си. Навел се и видял във водата собственото си отражение. Та той бил лъв, а не овца! Но тъй като цял живот вярвал че е овца, той се държал и мислел като такава. След като видял истинската си същност всичко се променило, въпреки че външно той бил абсолютно същия. Лъвът се завърнал в стадото и заживял според истинската си природа.
Истинската ни природа
Мнозина смятат, че човек наистина притежава „истинска природа“, в която е заложена възможността да бъдем здрави, силни, спокойни, продуктивни, успешни, щастливи. И ако в определен момент се чувстваме слаби, тревожни, непродуктивни, неуспешни или нещастни, може би е време да поспрем, да се огледаме, да поразмислим и да започнем завръщането си към истинската ни природа, към онази наша същност, от която понякога се отдалечавме, но не можем да избягаме, защото тя е вътре в нас и с тихия си глас ни призовава да бъдем такива, каквито можем да бъдем.