Уморен от шума и безпокойството на града, където всичко го отвличало от медитацията му, един човек решил да намери някое тихо и спокойно място.
Той отишъл в гората където било безлюдно, но там много шумно пеели птиците и го отличали от контакта му с вътрешното аз. Влязъл още по навътре в гората но не могъл да се съсредоточи защото му пречело цъкането и стърженето на цикадите и щурчетата. В търсене на тишината, той пролазил в една пещера, там било много тихо, обаче звукът от капещата вода отново много го дразнил. Тогава той си построил малка хижа с перфектна звукоизолация, влязъл вътре, затворил всички врати и прозорци, но в пълната тишина все по силно и по силно се чувало – тик-так, тик-так, тик-так ... Тогава той свалил часовника от ръката си и го разбил в стената.
Седнал, успокоил се, дълбоко въздъхнал, доволен, че ето сега, най-накрая ще бъде тихо, но .... туп – туп – туп – туп – туп .... сърцето му все по силно туптяло като барабан в гърдите му.