Веднъж Ал-Абаси заявил, че независимо дали хората се опитват да помогнат на един човек, или не, нещо вътре у човека може да се противопоставя на това. Но се намерили хора, които възразили против такава теория, Ал-Абаси обещал да демонстрира нещо в потвърждение на думите си.
И когато вече всички забравили за това, той заповядал на един да сложи чувал със злато на средата на моста. А друг помолил да му доведе някой нещастен длъжник, за да го пуснат да мине по моста.
И ето че Ал-Абаси стоял на единия край на моста, причаквайки този длъжник, който трябвало да дойде към него от другата страна. И когато този се приближил към Ал-Абаси, той го попитал:
- Е, какво видя на средата на моста?
- Нищо! -учудено казал човекът.
- Кака така? Защо? – попитали свидетелите на Ал-Абаси.
Знаете ли, като тръгнах по моста, си помислих: а ще мога ли да премина моста със затворени очи? Ех, че забавно би било, ако ми се удаде! И представяте ли си – получи се!