Един скорпион, следвайки своя път е трябвало да премине реката. Но изпаднал в безпомощно състояние, тъй като не могъл да плува. Въртейки се наоколо, в търсене на изход от дадената ситуация, съзрял една жаба, която се препичала на слънцето и решил да я помоли за помощ:
- Мила жабке, моля те да ми помогнеш да премина реката, лош плувец съм и няма да мога да се справя сам, а ти плуваш много добре и това всеки го знае.
Жабата, която се наслаждавала на галещите лъчи на пролетното слънце, се стреснала от гласа на скорпиона, още повече , че до този момент не го била забелязала. След като се съвзела от изненадата, поласкана от похвалата на скорпиона, тя отговорила:
-Но как да те пренеса, ти ще ме ухапеш! Страх ме е, не мога!
-Не бой се, мила. Няма да те ухапя. Нали, ако го сторя, ще загинем и двамата.
Жабата, която била с добра душа, помислила малко и отговорила:
-Да! Има логика в думите ти. Но не забравяй, че ако ме ухапеш, аз ще умра от отровата ти на мига, но и ти ще потънеш заедно с мен.
- Не се притеснявай, жабке! Обещавам да не те хапя! Разбирам, че това е опасно и за мен самия, бъди спокойна!
И така, успокоена, услужливата жаба заплувала със скорпиона, удобно настанен на нейния гръб. Плувала жабата, плувала и когато стигнала до средата на широката река, изведнъж усетила смъртоносна болка от коварното жило на скорпиона. В предсмъртна агония успяла само да попита:
- Защо ме ухапа, неблагодарен глупако? Сега и двамата загиваме!
Скорпионът, потъвайки успял да отговори:
- Не можах да устоя на изкушението, защото това е в моята природа.