Имало една змия, която всявала ужас в малко село. Тя хапела и убивала хора и животни.
Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране. Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика. През нощта преживяла „внезапно просветление“ и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна.
Около месец след това преобразената змия се държала добре с хората.
Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата). Накрая се завърнал в селището на змията.
Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние – изтормозена, бита, подритвана и използвана. Змията се оплакала на мъдреца и казала: „Опитах от твоята философия на любов и духовност и виж докъде ме докара. Сега се предполага да съм просветена, но я ме погледни – полумъртва съм.“
Мъдрецът и отговорил кратко: „Като ти казах да не хапеш, не съм ти казвал да не съскаш!”