Йогата Раман бил истински майстор в изкуството на стрелбата. Една сутрин, той поканил любимия си ученик на демонстрация на уменията му. Ученикът бил виждал това повече от сто пъти, но макар и без желание се подчинил на Учителя си.
Те отишли в гората до манастира и когато достигнали до величествено дъбово дърво, Раман извадил едно цвете, което носел закичено яката на дрехата си и го закачил за един от клоните. След това отворил торбата, която носел със себе си и извадил три предмета от нея: неговия скъпоценен дървен лък, стрела и бяла носна кърпичка, с избродирани лилии на нея.
Йогата се отдалечил на 100 стъпки от дървото, в чиято корона се намирало цветето. Гледайки към целта, той помолил ученика си да завърже носната кърпичка около лицето му, като покрие очите.
Ученикът направил това, за което бил помолен.
“Колко често си ме виждал да упражнявам древното и благородно изкуство на стрелбата?”, попитал Учителят.
“Всеки ден,” отговорил ученикът. “И Вие винаги успявате да уцелите розата от триста стъпки разстояние.”
С носна кърпичка, завързана около очите му, Раман опипал с крака си земята, търсейки най-голяма стабилност на стойката си за стрелба, опънал тетивата с цялата си сила, прицелил се по посока на розата, поставена в един от клоните на дъбовото дърво и пуснал стрелата.
Тя изсвистяла във въздуха, но дори не уцелила дървото. Целта била пропусната, при това със смущаващо голямо отклонение.
“Уцелих ли цветето?” – попитал Учителя, развързвайки кърпичката от очите си.
“Не успяхте Учителю,” отговорил ученикът. “Мислех си, че ще ми демонстрирате силата на мисълта и Вашите умения да правите вълшебства.”
“Просто те научих на най-важния урок за силата на мисълта,” отговорил Йогата Раман. “Когато искаш нещо, съсредоточи се единствено върху него: никой не ще уцели цел, която не може да види. Никога.”
Откъс от книгата: Истории за Деца, Родители и Прародители – Паулу Коелю