Само един прозорец светел в нощта. Зад него живеел разказвачът на приказки. Той притежавал нещо наистина специално - кутия с вълшебни моливи. С тях той пишел своите истории. Страшните - с черен молив, веселите - с червен или оранжев. Всеки вид имал свой цвят.
Но един ден злосторник проникнал в дома на писателя и откраднал вълшебните моливи. Оставил само черния и белия, потривайки доволно ръце:
"Сега ще започне да пише както трябва!"
Разказвачът на приказки дълго гледал опустошената кутия, после се обърнал, облякъл палтото си и излязъл.
Скитал безцелно, докато краката не отказали да го слушат. Той спрял, навел се да махне залепнало за обувката му листо и забелязал, че листото е тъмно-зелено, асфалтът е сребристо-сив, хоризонтът вече е светло син, а целунатите от първите слънчеви лъчи покриви - керемидено-червени.
Той се усмихнал, събрал всичките тези цветове и се прибрал вкъщи. Седнал зад бюрото си и започнал да пише.