Един старец вървял с коня си от село на село и повтарял: „Кой, каквото прави, за него си го прави.
Кой, каквото прави, за него си го прави.” Стигнал до едно село, където живяла една много лоша жена. Тя чула думите му, подразнила се и решила да го отрови. Направила отровна питка, излязла пред къщата си и зачакала стареца да мине от там. Стареца стигнал до къщата, видял жената и и казал:
— Кой, каквото прави за него си го прави.
— Прав си – отвърнала жената – и за правотата ти, ти давам тази питка.
Старецът взел питката, сложил я в торбата си и продължил към следващото село. По пътя срещнал един момък, който бил много гладен. Старецът му дал питката. Момъкът я изял и починал.
Оказало се, че момъкът е син на жената, която направила питката.