Един любопитен монах запитал учителя си:
— Кой е пътят?
— Той е пред очите ви - отговорил учителят.
— А защо не го виждам?
— Защото мислиш за себе си.
— А вие? Виждате ли го?
— Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки “аз не виждам” и “ти виждаш”, погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят.
— Значи пътят може да се види, когато няма нито “аз”, нито “ти”?
— Е, когато няма нито “аз”, нито “ти" кой е този, който ще иска да го види?