Трима приятели

Един човек имаше трима приятели. Единият от тях обичаше особено много. Той му беше така близък, че те всеки ден бяха заедно.
Споделяха си трудностите и проблемите и заедно ги
решаваха. Той му се радваше твърде много, въпреки че този приятел имаше и много други приятели.
Към втория приятел любовта му не беше така голяма. С него се виждаше от време на време, и то предимно по поводи от семеен или роднински характер. Той не се интересуваше дори от неговите проблеми и ако трябваше да да му помогне, го вършеше по задължение.
Този човек имаше и трети приятел, за когото рядко се сещаше и още по-рядко виждаше.
Един ден се случи така, че човекът получи призовка от съда. Съдията го обвиняваше, че е извършил някакво тежко престъпление. Този човек знаеше, че никога не е извършил някакво тежко престъпление, но как можеше да докаже своята невинност? И си каза: Ще отида при моя най- близък приятел и ще го помоля да дойде и да свидетелства пред съдията за моята невинност. Та той така добре ме познава и знае, че не съм в състояние да извърша такова престъпление. Отиде и помоли приятеля си, но той му отговори: Бих дошъл, но имам много работа, много други приятели, с които съм ангажиран. Нямам време.
Разочарован от отказа, този човек отишъл при втория си приятел и го помолил за същото. "С удоволствие ще дойда" И тръгнали към съда. Но на вратата на съда този приятел му казал:
Знаеш ли, не съм сигурен дали действително не си извършил това престъпление. Не мога да вляза при съдията...
Дълбоко отчаян, човекът се сетил и за третия си приятел и си казал: Ще се пресрамя и ще го помоля. Въпреки, че не ме познава добре, може би ще се съгласи да каже добра дума за мен пред съдията.
Като чул молбата му този приятел с радост възкликнал: Веднага идвам с теб. И отишъл с него в съда и свидетелствал пред съдията, и този човек бил оправдан...