Беше като в приказка вълшебно.
Беше вълнуващо и нежно.
Беше като Пролет за Земята.
Беше - прераждане за мен самата.
Бях нетърпелива да те срешна.
Бях истинска, неопитна и неуспешна.
Бях като безкрайност в себе си стаена.
Като наркоманка към тебе пристрастена.
Бях отново влюбена и животът бе чудесен.
Беше много, много кратка, но любима моя песен.
Бях съдбовно, пълно твое съответствие.
И нахлу в живота ми, като природно бедствие.
Подарявах ти частичка от мен - всеки един ден.
Бях порив - чист, вдъхновен и съкрушен.
Изплаши се отново да обичаш...
И чувствам се уплашена и боса.
... и чувствам се отчаяно сама.
Днес погледнах за последно във очите,
но в тях едно безкрайна празнота видях,
нямаше го огънят, а само пепел скрита
и в нея стъпките на идваща печал съзрях.
Часовникът отмерва последните минути
още само миг до полунощ и край,
като Пепеляшка ще изчезна от мечтите,
като прогонен ангел в своя земен Рай.
Ще ти говоря за любов, макар че тръгвам...
и в мислите ми утре пак ще бъдеш ти
в погледа ми топлина за теб ще има
и само теб ще чакам... моля те върни онези дни...
В последен поглед тежко дишаха очите
и в огледалото дори не ги познах -
едно лице, напълно скрито от сълзите
любовни въглени със грим и шепа прах!
Отминалите мигове остават,
а устните ти още са по мен...
Сбогувам се копнежа да ти давам
По пътя продължавам да вървя.
Сбогувам се, сбогувам се с теб.
Линк към оригинала => Автор: Нели - "Беше"