Усмихната ме запомни.
Очите ми от обич да сияят,
а не да има в тях сълзи
и някъде в простора да блуждаят.
Да светят като две звезди
и греят ярки в твойта нощ,
и всичко да се озари
с магия чудна и разкош.
И спомняй си за тез очи,
които с блясъка те галят,
потрепват плахо в тях искри,
които огнено те палят.
Недей забравя как повявах
коси над теб така чаровно
и как с усмивки те дарявах,
и с чувство свято и любовно.
С вълнение си спомняй ти
как с тебе сладко сме се смяли,
споделяйки си куп мечти,
до късно в мрака сме седяли.
И тези мигове прекрасни
недей изтрива и дори
таз обич в болка да прерасне -
усмихната ме запомни.
И ако утре дойде ден,
когато няма да сме двама,
ти с радост спомняй си за мен,
макар че мене ще ме няма...