Залезът. Ливадите. И аз.
Тишина, упойна като вино.
Под небето, мораво и синьо,
аз забравям месец, ден и час.
Аз забравям грижи и тъга.
Въздухът като любов усещам.
Целият съм мир и плът от нещо,
но не знам как да го нарека.
Чувам го като невидим глас,
който вдън сърцето тръпне, пее.
Лудото пиянство, че живея...
... Залезът. Ливадите. И аз.
Дамян Дамянов
("Коленича пред тебе...", 1967)