Ясно-земен мирис ме пронизва

Ясно-земен мирис ме пронизва,
весел лъч докосва нещо в мен.
Може би това е оптимизма,
който през сърдечнатат ми призма
връща се в усмивка отразен.

И се гмуркам в синята прозрачност
на деня. Като въздишка лек,
сякаш стълба слъчева изкачвам,
пряко през браздите крача
над зарити стъпки на човек.

През стебла, през корени, през пори
от земята бликат гласове ...
Всеки сам по своему говори,
Сякаш таен ходник съм отворил
към съкровени светове.

М. Кендеров